Д а цитираме правилно

 

1.Пряка и косвена реч

 

Често при общуването ни се налага да предадем чужди думи.В такава ситуация обикновено :

     *Предаваме(възпроизвеждаме) точно чуждите думи,  т.е. без изменения на съдържанието и формата им – пряка реч. Например: Дежурният рапортува : “Госпожо  Митева , класът е готов за часа по български език .“

     *Преразказваме чуждите думи – предаваме съдържанието им , като изменяме формата им – косвена реч . Например :

“Дежурният рапортува бодро ,че класът е готов за урока по български  език .“

 

Изреченията с пряка реч се състоят от две части : авторови думи  /авторова  реч/ и пряка реч. Двете части са  свързани смислово и интонационно .Авторовите думи съдържат информация на кого принадлежи пряката реч .

 

2.Пунктуация на изреченията с пряка реч

 

При устно общуване пряката реч се отделя интонационно, а в писмената реч – с кавички или с тире.Няма принципна разлика при оформянето на пряката реч с тире или с кавички.Обикновено обаче с тире на нов ред се отделя пряката реч ,  когато е част от диалог ,  а с кавички – когато се намира вътре в авторското изложение .

Авторовите думи могат да стоят пред пряката реч , след нея или между нейните части . В съответствие с това те се отделят от пряката реч по различен начин :

 

а) когато се намират пред пряката реч ,  те се отделят от нея с двоеточие ( Надя каза просто : “ Това е Таня , моя приятелка.Запознайте се .”)

б) когато авторската реч се намира след пряката реч ,  тогава тя се отделя с тире (“Казвам се Таня. “ - приятно се усмихна момичето; - Казвам се Таня – усмихна се момичето .)

 

в) когато авторовите думи се намират между частите на пряката реч , те се отделят от нея с тирета от двете страни . Ако след пряката реч , където се вмъкват авторовите думи , има запетая , тя се пренася пред второто/заключително/  тире , което ги отделя от частите на пряката реч ( “Приятелството – казва А .П. Чехов – е пътека , по която трябва да се върви ежедневно.”)

 

3. Изречения с косвена реч . Начини на превръщане на пряката реч в косвена .

    Изречението с пряка реч се променя в изречение с косвена реч , като две части се съединяват в сложно съставно изречение . Авторовите думи се превръщат в главно изречение , а пряката реч – в подчинено (най-често подчинено допълнително изречение ):

- Жена вика – повтори ратаят. à Ратаят повтори , че вика жена .

    Ако пряката реч не е съпроводена с авторови думи , при превръщането й в косвена се прибавя главно изречение , което дава информация за говорещия и обстоятелствата на говорене , подсказани от пряката реч ( - Самичка с унучето , Иване .àТя отговори ,че е сама с унучето си )

         При преобразуване на пряката реч в косвена се изпускат обръщенията , частиците , междуметията , променя се лицето на местоименията , използват се синоними на глаголите (при нужда).

-         Ох , жив да си , отвори ! à Помоли го да отвори .

 Затова косвената реч е много по – бедна интонационно и изразително от пряката реч .Пунктуацията на изреченията в косвена реч не се различава от пунктуацията на сложното съставно изречение .       

 

                    Цитиране и цитат

  

      Когато искаме да  потвърдим своя теза в спор или целим да направим  изказването си (съчинението) по-убедително и обосновано , а понякога и по- интересно , цитираме чужди мисли (изказвания), резултати от изследвания , научни изводи , поетични обобщения.

      Цитатът е чужда мисъл  , предадена без изменение в подкрепа на твърдение , което се отстоява или оборва .Обикновено се цитират мисли на утвърден учен , обществен или културен

 деец; откъси от съчинения (научни , художествени , публицистични ) ,извадки от документи , исторически материали.

              

             Възприети начини на цитиране

     Според вида на съчинението цитатът може да бъде представен като изречение с пряка реч.Например: “Николчо казва на баща си:”Бобако,дай и мене ракийка.”

    Ако в цитата се изпусне някаква част , тя се заменя с многоточие .Например: Любен Каравелов пише :“...критиката трябва да стои по-високо от писателя , и от публиката и да говори всекиму право в очите. “ Изпуснато е началото (с една дума). В строго научно изложение , особено когато то се публикува , се посочва точно заглавието на източника , от който е взет цитатът . В този случай може да се постъпи по няколко начина :

а) в скоба се дава библиографска справка : Каравелов Л .Ние осъждаме бездарността в литературата и недостатъците в училището –(Събрани съчинения , т.VII , с. София , 1967)

а)  същата справка може да се даде и под линия , като след цитата се сигнализира за тази допълнителна информация обикновено с цифрово означение (1-ако е първо за страницата цитиране , 2 – ако е второ и т .н.). Съществува и друг начин за посочване  на източника , от  който  е взет цитатът : в края на статията , книгата, доклада се прави азбучен списък на авторите и произведенията , които са цитирани .В изложението след цитата се пише номерът на автора по този списък , придружен с посочване на страницата , от която е взет цитатът , /например : 6 , с.  89 – това значи , че се цитира автор , който е шести в списъка и че цитатът е взет от 89  страница на посоченото съчинение .Библиографските сведения са задължителни за всяко научно произведение

    В съчиненията на литературна тема ,  както и на тема по всеки останал учебен предмет (биология, химия и пр .) се използват също цитати.В съчинения по литература се цитират по-малки или по-големи откъси , отделни изречения , стихове , дори част от стих . Цитатът се загражда с кавички.Трябва да се помни , че при цитирането е задължително точно предаване на чуждата мисъл. От друга страна , цитатът трябва да бъде органически свързан с предходното изложение .Цитирана на нов ред строфа не се огражда с кавички.

     Когато цитатът е оформен на плакат или лозунг , кавички не се пишат . Името на автора на цитираната мисъл се поставя отдолу без скоби .Ако поради липса на място името на автора се поставя непосредствено след цитата , тогава то се загражда (отделя) в скоби.

Цитат

Начин на оформяне

Модел

А. Странджата казва:

“Народ без жертви не е народ.”

Изречение с пряка реч

 

 

Б. ”Тоз който падне в бой за

Свобода,той не умира”

/Хр.Ботев/

Самостоятелно оформен цитат,за да подкрепи издигната теза.

               

                      /Христо Ботев/

В. Тоз който падне в бой за

Свобода,той не умира.

                       Хр.Ботев

Лозунг,плакат,епиграф

 

                 

                      Христо Ботев

Г. Елин Пелин е “серт” човек,както сам казва за себе си,”но сьрдечен и добьр”!

Вж.Чернева,Мария.

Уловени мигове.С 1981.С.11.

Цитира се само част от характеристиката на авторката, като нейното име се дава под линия.

          

_______

1 Вж...

Д. ”Аз пях за България, защото  я обичах, аз насаждах в младите души вяра и обич кьм своите,защото бях син на Бьлгария.”

Цитат в подкрепа на теза

Под линия се сьобщават точните библиографски данни

               

1...

2...

3. Автор,сьчинение,страница,им.

“......”/Автор,сьч./

3.Вазов,Иван. Защото бях син на Бьлгария .Сьбрани сьчинения. Т......С.....

Забележка:В конкретния случай може в скоба да се посочи /Иван Вазов.Защото бях син на Бьлгария./

 

 

        

 

                  Типични ученически грешки при цитиране

 

*Прави се преразказ на съдържанието на художественото произведение , като се изпъстря с прекомерно с цитати на отделни думи и словосъчетания:

        

Те го бият , но той не промълвява “ ни дума , ни вопъл , ни стон”.

 

*Прави се преразказ на цитата , което го обезсмисля:

 

 “И ще умрем със слава и в борбата и няма да издъхнем като кучета по тия улици .Ще се бием за свободата на България !”

  С тези свои думи старият хъш казва , че те ще умрат славно в борбата ,а не като кучета по улиците на Браила.

 

* Механично се изреждат цитати  и се нарушава съотношението по обем между тях и авторовия текст .Понякога това намира и външен израз – оставя се празен ред след всеки цитат :

 

  “отплатата ще бъде освобождението на България “ни повече ни по малко “

   “Ние се жертваме за свободата на България , и ако найдем отплата , то тя ще бъде :”освобождението....”

 

* Неправилно се въвежда цитатът – разказва се авторовия текст и се затруднява възприемането на вложената в него информация като доказателство на издигнатата теза :

 

Затова стиховете “  Но стига ми тази награда

                                   да каже нявга народът :

                                      умря сиромах за правда ,

                                      за правда и за свобода “

Звучат като горда равносметка на боец ,изпълнил достойно дълга си пред род и родина.

 

* Неумело се въвеждат цитати - без преход , без подходящо изречение , което да въведе цитата като аргумент , а не като носител на информация .Това довежда до смесване  на стиловете:

  Потресени сме от страшните мъчения , на които е подложен заловеният партизанин , но и същевременно сме удивени от желязната му воля и твърдост.Убийците “в раните люти посипали сол – като жар “но борецът скърцал със зъби нечуто ...

 

* При вмъкване на части от изречения като цитати не се взема под внимание времето и глаголното лице на авторския текст:

 

 Виждаме майката , която  “ даваше сину напълнена пушка” , “старата баба що едвам се люшка ,” старците които търсеха пушки с трепетни ръце.  

 

* При цитирането се променя в някаква степен текстът: изпуска се или се прибавя член, дума и пр., като не се сигнализира за това по установените начини - изключване на тази дума или част от цитата, поставяне на многоточие:

 

Яворов ни рисува морските ширини,които “алеят”,”покоя на яростните вълни”

     

*Различен вид пунктуационни грешки,често свързани и с неправилна употреба на главна буква:

    

 От въпроса на фашисткия палач:”Где са твоите другари?”Разбираме за революционната биография на Антон.

 

Източници :

Български език за 7.клас ,ДИ”Народна просвета”,С.1990г.

 

Изготвили: Нели , Владимир и Иван от 8.а клас